14:33
Гняв – Ричард Бакман (Стивън Кинг)

    

 

„…Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена. Наистина вярваме в това. Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада… Всичко това е логично, всичко е разумно. Но, ако се погледнеш в огледалото, ще откриеш лице, зловещо преобърнато наопаки: лявото-дясно, дясното ляво. Едната половина – смахната, другата - разумна. Тази граница между доброто и злото, между светлината и мрака, астрономите наричат терминатор.“ (“Гняв“, Стивън Кинг)

Първата книга, която е писана под псевдонима „Ричард Бакман“, но абсолютно в стила на Кинг.

Разказва за момче, психически нестабилно, което „превърта“, нахлува в класната стая и след като убива учителката си, взима за заложници всичките си съученици.

Но той не е типичният психопат, чиято цел е да убива – напротив, той се държи добре с тях (доколкото може) и чрез манипулации и въпроси ги кара да говорят, да споделят и да извадят най-мрачните си мисли наяве.

Типично в стила на Кинг – кара те да четеш още и още. Книгата не е голяма и се чете на един дъх.

Отваря много въпроси за мислите на подрастващите, тяхното възпитание, отношенията им с приятели и съученици и най-вече с техните родители. Дали родителите не са виновни за всичко случващо се с децата? Или околната среда има по-голямо влияние? Кое поражда агресия и насилие у младите хора? Какво може да отключи гнева? Кога се стига до убийство?

Написването на книгата е повлияло заради няколко подобни случая със стрелби и насилие в Америка по онова време и за жалост след издаването на книгата, те не намаляват.

В статията за книгата в Wikipedia дори пише, че поне в четири от действителните случаи, извършителят е повлиян от книгата на Кинг. Затова той се отказва от следващи преиздавания на книгата.

 

„Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре”. (“Гняв“, Стивън Кинг)

Views: 25 | Added by: angel4e_777 | Tags: роман, бакман, Ричард, кинг, Стивън, ужас, гняв, Агресия | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Name *:
Email *:
All emoticons
Code *: