[ Updated threads · New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Форум » Други » Лично творчество » Стихове (Лично творчество)
Стихове
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:24 | Message # 1
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
От известно време пиша стихове и тук е мястото да ги споделя с вас, за да си кажете мнението smile

ПОЛЕТ

Когато слънцето залезе

световете ще потънат в мрак,

ти крилете ще разпериш

и ще полетиш над тях.

Очите ти от щастие ще блеснат,

когато видиш звездното небе,

и всички мъки ще изчезнат,

ще бъдеш пак дете!

Нощта ще бъде само твоя,

но ти не ще се измориш.

И когато утрото настъпи,

ти не спирай да летиш!!!


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:25 | Message # 2
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
ДЪЖД

Аз гледам облаците черни,

в очакване да завали.

Сълзите ми единствени са верни,

плачът ми болката ще намали.

И ето капка се отронва,

небето сякаш плаче с мен

и целият ми страх прогонва,

знам ще дойде слънчев ден.

Изведнъж небето се разтваря

и изсипва се очакваният дъжд.

Раната във мене се затваря,

но ранена си оставам не веднъж.

Сълзите ми с дъжда се сливат

и вече, че съм тъжна не личи,

капките лицето ми покриват

и вярвам белегът ми ще се заличи.


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:26 | Message # 3
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
СПОМЕН

Когато думите не стигат,

не искам да го изреча,

болка в мене се надига

и не мога да си го простя.



Ако можех времето да върна,

щастлива щях да съм сега,

да можех пак да те прегърна,

давам всичко на света…



Спомняш ли си колко нощи

си говорихме безкрай,

а дали приятели сме още,

аз поне го искам, знай!



Спомням си как каза ми веднъж,

че имам най-красивата усмивка,

ти за мене бе прекрасен мъж,

но аз се скрих във своята обвивка.



На глас не искам аз да го изричам,

но не мога тебе да забравя

и пред себе си отричам,

в спомените си сама се давя!


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:27 | Message # 4
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
СЪВЕТ

Под напластените ти с грим очи,

не виждаш мъката на тоя свят.

Около тебе винаги блести,

мислиш си, че другите спокойно спят.



Не знаеш болката на повечето хора

и не чувстваш никаква умора.

За теб живота е прекрасен,

а винаги е бил и безопасен.



Но когато всичко се обърне,

дали ще има кой да те прегърне?

Или пак сама ще се оправяш

и на никого не ще повярваш.



Хората така са устроени,

че сами не могат да живеят.

Не са всички с дарба надарени,

така, че раните да заздравеят.



Дано подкрепа да намериш,

в този труден за тебе час

приятелската сила да измериш,

да разбереш какво ти казах Аз!


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:28 | Message # 5
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
МАЙКА

МАЙКАТА – жена е силна,

всеки трябва да я има!

Времето да спре е непосилна,

но каквото може от живота – взима.



Тя със обич ни обгръща,

всички грешки ни прощава

и във хора ни превръща,

даже ни се възхищава.



МАЙКАТА - жена е силна,

всеки трябва да я има!

Любов ни дава изобилна,

една е тя – забележима!



Тя е нашата опора,

като нея няма втора!

Всичко мога да й доверя,

Живота си дори да поверя!



МАЙКАТА - жена е силна,

На света ми е най-милна!

Поклон пред нея само!

Най-ценното е майчиното рамо!


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:29 | Message # 6
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
КАКВО, АКО...

Какво, ако ти кажа, че ми липсваш?

Нима ще се почувстваш по-добре?

Какво, ако с думи лоши ме описваш?

Дори умът не може да го побере.



Какво, ако ти кажа „Съжалявам”?

Ще ме приемеш ли с отворени ръце?

Какво, ако от болка отмалявам?

Ще трепне ли и твоето сърце?



Какво, ако не бях те наранила?

Щеше ли сега да е различно?

Какво, ако съм забранила,

на сърцето да е безразлично?



Какво, ако успея да забравя,

че обичала съм те безкрай?

Какво ли още да направя,

че да ми простиш докрай?


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:30 | Message # 7
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
ПРОСТИ МИ, МАМО!

Прости ми, Мамо!

За грешките и цялата тревога.

Да можех само

всичко да поправя - но не мога!

Прости ми, Мамо!

За прегрешенията безброй.

Да можех само

за теб да бъда пак герой!

Но човек съм, Мамо,

а хората грешат.

Да може само

милувките ти да ме утешат...

Прости ми, Мамо!

Моля те, бъди до мен!

Че без тебе само,

чувствам се бездомен...

Да знаеш, Мамо,

че дори и от далеч,

сърцето ми голямо,

ще бие все за теб!

Че майката една е само!

И ако тя не може да прощава,

Кажи! Не зная, Мамо,

кой ще може да ме защитава?


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Wednesday, 04.06.2014, 11:31 | Message # 8
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
8-МИ МАРТ

Честит 8-ми март на МАМА.
Моята любов голяма,
за тебе вечно ще гори,
сила и сърце си ти.
Лъч от светлина ти пожелавам,
любовта си топла, подарявам.
Винаги помни добре,
за тебе аз ще съм дете.
Нека радостта ти е голяма,
защото 8-ми март е синоним на МАМА!!!


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Monday, 07.07.2014, 15:44 | Message # 9
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
ПРИЯТЕЛ

Приятелското рамо да усетиш,
това е връх на щастието знай,
Но навреме трябва да се сетиш –
приятеля си първо опознай.

Всред тълпи от хора да се луташ можеш,
без приятел верен да откриеш,
но продължиш ли, без да се откажеш,
другаря верен ще разкриеш.

По пътя труден, хора ще изгубиш,
но в момент на трудност ти ще разбереш,
че важното е себе си да не погубиш,
и правилния път да избереш.

Някой от живота ти ще тръгне,
но сетне други ще се появят.
Не винаги с лесно ще потръгне,
Но верните до тебе ще вървят.

И от всички, все един ще стане
приятел най-добър и верен,
в живота ти навеки да остане,
да знаеш, че човек ще е доверен.

Да можеш тайните да споделиш,
и всичко тежко да разкажеш,
и последния си хляб да разделиш,
от него да не се откажеш...

Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Monday, 06.10.2014, 13:01 | Message # 10
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАМО!

Мила Майчице Една,

честит да бъде твоя ден!

И никога да не попадаш във беда,

да бъде пътят ти благословен!



Ти майчината си ръка подаваш

и денят ми труден озаряваш!

И нека щастието те връхлети,

късмет при теб да долети.

Тъй както майчината обич топли,

да не видиш тъжни вопли.



Горда аз съм от това,

да бъда твоя дъщеря!





Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Monday, 06.10.2014, 13:02 | Message # 11
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
СЛЕД ПОЛУНОЩ

Цигара последна гори в пепелника
и сянка играе нейде отсреща.
А някой бе казал, че е закрилника,
на душата - необуздана, гореща!

Димът се извива
във облаци сиви,
душата се свива,
очите красиви,
въздишка се чува,
едва доловимо,
умът се бунтува
за нещо значимо.

И ето във тъмното, стъпки отекват,
приближава се някой, ръката подава
за миг изведнъж, въздишките секват,
дали този „някой” не се заблуждава?

Сълзите бликват,
очите изгарят,
спомени изникват,
стените събарят.
Ръце се преплитат,
устни се впиват,
душите излитат,
тъгата изтриват.

Когато денят е вече настъпил,
няма и помен от предната нощ.
Не е важно кой и как е постъпил,
значение няма, след полунощ.


Автор: Елица Димитрова
 
angel4e_777Date: Monday, 06.10.2014, 13:03 | Message # 12
Администратор
Group: Администратори
Messages: 186
Awards: 0
Reputation: 1
Status: Offline
ПОСВЕТЕНО НА ПРИЯТЕЛКА

Очите й – тъй сини и дълбоки,

душата й – тъй щедра и голяма.

Тя стреля думи, напосоки,

И винаги със теб е пряма.



Дори да бъде майка,

в душата детското се крие,

не би стояла да се вайка,

от своята магия ще разкрие.



Тя иска само обич, доброта,

това я прави тъй щастлива,

и в дните внася пъстрота,

тъй както само нея си я бива.



За нея приятелството е тъй свято,

и не спира всеки ден да го показва,

сърцето й – от злато е излято,

от приятелите си не се отказва.



Понякога се смее тъй прекрасно,

но очите й успяват да я издадат

дори и да не го изрича гласно,

се вижда как стените й ще поддадат.



И въпреки това успява,

красотата на света да задържи,

и знам, че тайно се надява,

ударите на живота си да издържи.





Автор: Елица Димитрова
 
Форум » Други » Лично творчество » Стихове (Лично творчество)
  • Page 1 of 1
  • 1
Search: