22:27
Книги от серията "Листа по пътя" - Хорхе Букай

 

 

Самозависимостта, любовта, скръбта и щастието са четирите пътя, които, според Хорхе Букай, водят към израстването на човека. Четири пътя, които всеки трябва да извърви, като изхожда от собствения си опит и върви със собствения си ритъм. 

"Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея. Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите. Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един. Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути. Пътища, които не можем да избегнем. Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим. Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.

За мен тези неизбежни пътища са четири:

Първият – пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения живот, който аз наричам Пътя на самозависимостта.

Вторият – пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам Пътя на срещата.

Третият – пътят на загубите и на скръбта, който наричам Пътя на сълзите.

И четвъртият – пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който наричам Пътя на щастието.


По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти. През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех. Може би тези пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха. Дано се срещнем там. Това ще означава, че вие сте пристигнали. Това ще означава, че аз също съм успял.“
Хорхе Букай

 

 

Първа книга от серията "Листа по пътя" на Хорхе Букай.

 

 

Това е книга, която ни показва как да извървим трудния път на болката и страданието, с които неизбежно се сблъскваме в живота си. Всички ние минаваме през различни изпитания: смърт на близък, загуба на работата, на дома, на илюзиите ни дори, раздяла с любим човек, провален брак, несбъднати мечти, самота... Ако не си позволим да изпитаме тъга, когато ни налегнат скърби или понасяме тежки загуби, това може да е не признак за силна воля, а незнание за кръговрата на живота с разрушителни последици. Има си време за всичко: време за радост и време за скръб. Време за размисъл и време за действие. Време за празнуване на живота и време за почитане на смъртта. Познанието на етапите на скръбта може да ни послужи като карта, която да ни ориентира в каква посока се движим, за да не загубим изцяло връзката си с реалността. Често пъти, за да се освободим от горчивата чаша, се налага преди това да я изпием.

По своя характерен начин, разказвайки ни истории, Хорхе Букай ни води по пътя на сълзите, помагайки ни да осъзнаем, че страданието е неизменна част от човешката ни орис. Тази книга не само ни учи как да преодоляваме скръбта, без да изпадаме в отчаяние, но и как впоследствие, когато болката утихне, да съумеем да съберем даровете, които сме получили в миговете на върховно изпитание.

 

 

Втора книга от серията "Листа по пътя".

 

 

 

Хорхе Букай отново ни повежда по лъкатушещите пътища на вътрешната ни реалност. Провокира ни, кара ни да се замислим, разсмива ни и в крайна сметка ни подтиква сами да открием пътя към щастието. Защото щастието – това е увереността, че вървиш в правилната посока.
А ако не знаеш накъде да тръгнеш? Ако ти е трудно да бъдеш главният герой в собствения си живот? Ако ти е нужен компас, за да откриеш вярната посока? Тогава трябва да си отговориш на един простичък въпрос:

За какво живееш?

не защо, а за какво

не как, а за какво

не с кого, а за какво

не от какво, а за какво


"Въпросът е личен. Не става дума да отговаряш за какво живее човек, за какво съществува човечеството, за какво са живели родителите ти, нито какъв е смисълът на живота на хората, лишени от морал. Става въпрос за твоя живот. Какъв е смисълът на твоя живот?
Ако отговориш искрено на този въпрос, значи си открил компаса за това пътуване.
Не успееш ли да намериш смисъла на живота си, може да се случи така, че животът ти да изгуби смисъл."
Хорхе Букай

 

 

Трета книга от серията "Листа по пътя".

 

 

Първият крайъгълен камък на самозависимостта е любовта към себе си. Това включва способността ни да се обичаме и уважаваме, осъзнаването на собствената ни стойност и гордостта, че сме тези, които сме.

Пътят на самозависимостта е пътят към поемането на отговорност за самите нас. За да го извървим, е необходимо:

Да си позволим да бъдем тези, които сме, и да се намираме на мястото, където вярваме, че трябва да бъдем, вместо да чакаме друг да определя кои сме или къде би трябвало да бъдем

Да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, вместо да чувстваме онова, което други биха чувствали на наше място

Да си позволим да мислим това, което мислим, както и правото да го кажем, ако пожелаем, или да го премълчим, ако така ни е угодно

Да си позволим да поемаме рискове с единственото условие, че сме съгласни сами да платим цената на тези рискове

Да си позволим да търсим онова, което смятаме, че ни е необходимо, вместо да чакаме някой друг да ни даде разрешение да го получим


Тези условия обуславят превръщането ни в личности. Защото само истинската личност може да бъде самозависима.

 

 

Четвърта книга от серията "Листа по пътя".

 

 

 

Букай ни повежда по път, който е едновременно страшен и прекрасен, опасен и примамлив, стръмен и възвисяващ – пътя на срещата с другия. Авторът разбива на пух и прах дълбоко вкоренени схващания за любовта и секса; изследва отношенията в семейството (децата, родителите, братята и сестрите...) и акцентува върху връзката с другия, върху влюбването и брака. И така неусетно, докато ни разсмива и ни кара да размишляваме, Букай ни показва пътя на истинската среща.

"Когато говоря за "любов", нямам предвид влюбването.
Не говоря за емоции, които съществуват само в книгите.
Не говоря за наслади, запазени за малцина избрани.
Говоря за простички и истински чувства.
Говоря за възвисяващи, но не свръхчовешки преживявания.
Говоря за любов като способността силно да обичам.

А какво точно изразяваме с думите: Обичам те?
Мисля, че казваме: Твоето щастие ме интересува."
Хорхе Букай

Category: Съвременни романи. Световна проза | Views: 41 | Added by: angel4e_777 | Tags: Райан Грэнтхем, водитель, Николас Карелла, Чеченский, Полуденная смерть, DRIFT - 9 v2.0, входе, менеджер загрузки, VIP_Menu, видео про Израиль | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Name *:
Email *:
All emoticons
Code *: