My Books

Дъжд

Аз гледам облаците черни, 

в очакване да завали. 

Сълзите ми единствени са верни, 

плачът ми болката ще намали. 

И ето капка се отронва, 

небето сякаш плаче с мен 

и целият ми страх прогонва, 

знам ще дойде слънчев ден. 

Изведнъж небето се разтваря 

и изсипва се очакваният дъжд. 

Раната във мене се затваря, 

но ранена си оставам не веднъж. 

Сълзите ми с дъжда се сливат 

и вече, че съм тъжна не личи, 

капките лицето ми покриват 

и вярвам белегът ми ще се заличи. 

Автор: Елица Димитрова