My Books

ПОСВЕТЕНО НА ПРИЯТЕЛКА

Очите й – тъй сини и дълбоки, 

душата й – тъй щедра и голяма. 

Тя стреля думи, напосоки, 

И винаги със теб е пряма. 

Дори да бъде майка, 

в душата детското се крие, 

не би стояла да се вайка, 

от своята магия ще разкрие. 

Тя иска само обич, доброта, 

това я прави тъй щастлива, 

и в дните внася пъстрота, 

тъй както само нея си я бива. 

За нея приятелството е тъй свято, 

и не спира всеки ден да го показва, 

сърцето й – от злато е излято,

от приятелите си не се отказва. 

Понякога се смее тъй прекрасно, 

но очите й успяват да я издадат 

дори и да не го изрича гласно, 

се вижда как стените й ще поддадат. 

И въпреки това успява, 

красотата на света да задържи, 

и знам, че тайно се надява, 

ударите на живота си да издържи. 

Автор: Елица Димитрова