My Books

Спомен

Когато думите не стигат,

не искам да го изрека,

болка в мене се надига

и не мога да си го простя.

Ако можех времето да върна,

щастлива щях да съм сега,

да можех пак да те прегърна,

давам всичко на света…

Спомняш ли си колко нощи

си говорихме безкрай,

а дали приятели сме още,

аз поне го искам, знай!

Спомням си как каза ми веднъж,

че имам най-красивата усмивка,

ти за мене бе прекрасен мъж,

но аз се скрих във своята обвивка.

На глас не искам аз да го изричам,

но не мога тебе да забравя

и пред себе си отричам,

в спомените си сама се давя!

Автор: Елица Димитрова