My Books

Уличният котарак Боб - Джеймс Боуен

angel4e_777 — Thu, 04 Oct 2018 12:53:36 GMT

"В Лондон винаги е имало много улични котки, които кръстосват града, прехранват се с отпадъци и разчитат на милостта на случайни минувачи. Тези бездомни животни водят всекидневна битка за оцеляване. Много от тях приличат на Боб: обрулени от живота, прекършени създания.

Затова не е чудно, че той разпозна в мен сродна душа." /Джеймс Боуен/

„Уличният котарак Боб“ е една истинска история, която ще ви натъжи, ще ви разсмее, ще стопли сърцата ви и въобще ще се влюбите в нея…

Истинската история на Джеймс Боуен, която трогва много хора по света е наистина трогателна история за една необикновена дружба между човек и животно. Дали понякога тази дружба не е по-силна от всичко друго?

Изгубил своя път, Джеймс Боуен е минал през липсата на дом и живот на скитник, въвлечен в света на наркотиците, той намира утеха само в музиката.

Останал само с китарата си, отказал наркотиците чрез метадонова програма, но борещ се с изкушението, Джеймс излиза на лондонските улици да свири по няколко часа на ден за да изкара пари за храна.

Един ден, през пролетта на 2007 г. той открива оранжев, ранен котарак на входа на квартирата си. Животното е доста изпатило (също като него), цялото е в белези и плешиви петна, а е само на няколко месеца

Джеймс го прибира „само докато се оправи“, но постепенно се влюбва в него и го приютява.

Как грижата за едно животно може да те направи по-отговорен, да осмисли живота ти и да те промени към по-добро? Може! Поне така е станало с Джеймс Боуен!

„Бях голям егоист. Докато си наркоман мислиш само за себе си и за следващата си доза, но след като срещнах Боб вече трябваше да мисля и за някой друг, освен мен. Той ми се отплащаше с толкова много любов и привързаност, които не съм виждал у друго животно, камо ли котка – по принцип котките са много независими“

Освен, че Джеймс се привързва към Боб, котаракът явно също оценява какво е сторил за него и как го е спасил, затова се отплаща на стопанина си. Уличният музикант го взима със себе си, докато свири и благодарение на Боб изкарва три пъти повече пари.

Така котаракът Боб става звезда . Историята на Джеймс се разчува и след книгите „Уличният котарак Боб“, „Светът в очите на Боб“ и „Преди да стана Боб“, както и коледната „Подарък от Боб“, вече има и филм за него. Лондонската премиера на филма бе удостоена от самата херцогиня на Кеймбридж – Кейт Мидълтън.

Книгата не е написана във висок и сложен стил, а напротив – доста опростена и интересна история, дошла от сърцето на едно изстрадало момче. Вероятно заради това историята на Боб и Джеймс стопля сърцата на хиляди читатели по света и се превръща се в бестселър.

Проклятието – Стивън Кинг

angel4e_777 — Thu, 04 Oct 2018 12:17:36 GMT

Един от най-черните и напрегнати романи на Кинг, който съм чела.

Разказва за един преуспяващ адвокат, който връхлита с луксозния си автомобил върху стара циганка и я убива на място. Били Халек има стабилни връзки в обществото, уреден живот и повечко излишни килограми. Благодарение на приятелството си със съдията и полицая, които го покриват, той е оправдан и се измъква без наказание. Но дали?

Бащата на убитата, който е в съдебната зала погалва Халек на излизане и му прошепва „По-слаб“. Той е най-старият циганин от пътуващия табор, а това е неговото проклятие.

По незнайни причини затлъстелият Били започва да губи от теглото си. Много бързо и много плашещо! Срещу проклятието няма спасение.

„Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.” („Проклятието“, Стивън Кинг)

Били Халек опитва всичко и е готов на всичко, за да премахне проклятието, но разбира, че само старият циганин може да го отмени.

Междувременно хората, помогнали на Халек да се измъкне безнаказано, също са „наказани“ - съдията умира от загадъчно кожно заболяване, а полицаят се самоубива.

Когато молбите и увещанията не помагат, Халек предприема по-драстични методи за убеждаване.

Накрая се появява и един смъртоносен пай, но кой ще хапне от него?

Отново в стила на Кинг – един доста динамичен и напрегнат роман, за който няма да съжалявате!

Затова - грабвайте пая и започвайте да четете! ):-)

Гняв – Ричард Бакман (Стивън Кинг)

angel4e_777 — Thu, 04 Oct 2018 11:33:12 GMT

„…Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена. Наистина вярваме в това. Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада… Всичко това е логично, всичко е разумно. Но, ако се погледнеш в огледалото, ще откриеш лице, зловещо преобърнато наопаки: лявото-дясно, дясното ляво. Едната половина – смахната, другата - разумна. Тази граница между доброто и злото, между светлината и мрака, астрономите наричат терминатор.“ (“Гняв“, Стивън Кинг)

Първата книга, която е писана под псевдонима „Ричард Бакман“, но абсолютно в стила на Кинг.

Разказва за момче, психически нестабилно, което „превърта“, нахлува в класната стая и след като убива учителката си, взима за заложници всичките си съученици.

Но той не е типичният психопат, чиято цел е да убива – напротив, той се държи добре с тях (доколкото може) и чрез манипулации и въпроси ги кара да говорят, да споделят и да извадят най-мрачните си мисли наяве.

Типично в стила на Кинг – кара те да четеш още и още. Книгата не е голяма и се чете на един дъх.

Отваря много въпроси за мислите на подрастващите, тяхното възпитание, отношенията им с приятели и съученици и най-вече с техните родители. Дали родителите не са виновни за всичко случващо се с децата? Или околната среда има по-голямо влияние? Кое поражда агресия и насилие у младите хора? Какво може да отключи гнева? Кога се стига до убийство?

Написването на книгата е повлияло заради няколко подобни случая със стрелби и насилие в Америка по онова време и за жалост след издаването на книгата, те не намаляват.

В статията за книгата в Wikipedia дори пише, че поне в четири от действителните случаи, извършителят е повлиян от книгата на Кинг. Затова той се отказва от следващи преиздавания на книгата.

„Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре”. (“Гняв“, Стивън Кинг)

Игра на сенки - Кевин Гилфойл

angel4e_777 — Wed, 19 Sep 2018 19:35:16 GMT

Този трилър наистина ме изненада. Една особена история, която е и доста различна.

Книгата проследява една зловеща история десетилетия наред, за да разкрие една ужасяваща истина. Разказва се за един баща, който е доктор по репродуктивно клониране и след като дъщеря му е изнасилена и убита, той е решен да вземе нещата в свои ръце. Един баща готов на всичко дори да стигне до краен предел. Откривайки сред полицейските улики шишенце с ДНК на убиеца, той е твърдо решен да разбере кой е. И го завладява чудовищната мисъл да клонира не дъщеря си, а нейният убиец, за да се изправи един ден лице в лице с него.

Джъстин Фин се ражда невинен и нищо неподозиращ, но с мисията да разкрие един убиец. И не само - да изглежда точно като него.

Доста изненадващ и добър трилър, в който автора е засегнал едни морални и социални норми и въпроси, които иначе не бихме си задали. Провокира читателя и го впуска в доста интересни размишления, особено като се замислим, че много скоро науката ще се изправи пред това предизвикателство и клонирането може да се превърне в реалност.

Силно препоръчвам книгата на хора, които харесват този жанр и съм сигурна, че ще останат очаровани от историята и от таланта на автора!

Момичето, което обичаше Том Гордън - Стивън Кинг

angel4e_777 — Wed, 19 Sep 2018 19:03:18 GMT

Книгата ми хареса! Типично в стила на Стивън Кинг, и тук той е заложил на страха... малко по-различен обаче... Книгата разказва за 9-годишно момиче, което се изгубва в гората и трябва да оцелее... сама... с един сандвич, чипс, швепс, шише вода и уокмен, и един скъсан дъждобран.
В един момент започваш да си задаваш въпроса какво би направил ти, ако си там, ако това се случи на теб? После се замисляш и си казваш, ами ако си на 9?
Кинг не е изневерил на себе си, и тук има чудовище, което обаче е само в главата на едно изплашено дете... или пък не?
Умело написана, книгата те потапя в един мрачен, кален, студен и самотен свят, а главният герой е просто дете. Дете, което обича бейзбола и което е луд фен на един играч. Любовта към играта е толкова силна, че оцеляването се превръща в такава...
Един наистина страхотен, психологически и потресаващ разказ за силата на едно момиче, което е готово на всичко, за да оцелее...

Сейлъмс Лот - Стивън Кинг

angel4e_777 — Wed, 19 Sep 2018 18:59:52 GMT

Едно наистина хубаво фентъзи, примесено с ужас...
Нетипично за съвременните фентъзи с вампири и тинейджърски истории, а един добре написан хорър... страшен... вледеняващ..., който те кара да затваряш прозореца си вечер...
Има любовна история, има и типичните за Кинг тръпки, които те побиват... дори си мисля, че книгата не е за всеки... особено за тези със слаби сърца.
Започваща и завършваща интригуващо...
Направени са два филма по книгата - през 1979 и през 2004 г, но разбира се няма защо да се сравняват.
Моят съвет е: Не избирайте лесното... изберете книгата!

Проницателят - Анди Андрюс

angel4e_777 — Mon, 17 Jul 2017 08:41:22 GMT

Анди Андрюс е известен американски корпоративен лектор, хуморист и писател на романи и книги за взаимопомощ. Всяка негова книга се превръща в бестселър. Притежава изключителен ораторски талант и способност да мотивира хората. Говорил е пред огромни аудитории по молба на четирима различни американски президенти и пред ръководния състав на най-големите американски корпорации.

Една от най-известните му книги – „Проницателят“ е изключително завладяваща и е помогнала на много хора. Тази книга е мъдра и прекрасна по свой собствен начин, способна да промени по нещичко от всеки от нас.

Дори най-големите скептици, вярвам ще открият своята гледна точка, защото „Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка.“.

Един цял, завършен, страхотен роман, в същото време разделен на различни истории, от които могат да се извадят много поуки.

Главният герой е един старец и скитник - Джоунс, който обикаля из крайбрежния град и дава съвети и помощ на всеки отчаян, посявайки в душите им мъдрост и надежда. Надарен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат, за него няма безизходна ситуация.

Вярвам, че във всеки от нас се крие по един „Джоунс“, просто трябва да потърсим дълбоко в себе си, за да открием правилния отговор и правилната гледна точка във всяка ситуация…

Книгата е пълна с мъдри мисли, които съм неспособна на напиша, защото просто трябва да я прочетете! Но ще цитирам някои от най-завладяващите редове…

Книга, която те оставя без дъх!...

...и един куфар, пълен с мъдрост...

Цитати:

„Време е да спреш да позволяваш на миналото да контролира съдбата ти днес.“

"Възстановявайте живота със сърце, изпълнено с благодарност. Може да сте изгубили къщата си, но не сте изгубили дома си. Помнете, че още дишате."

"Много хора си мислят, че за промяната е нужно много време. Не е така. Промяната идва за миг! Тя е внезапна! Може да ти отнеме време да решиш да се промениш, но самата промяна се случва само с един удар на сърцето."

"Запомни: Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства… Мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение на всеки един човек."

"Много от съкровищата на живота остават скрити за нас, просто защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми. Толкова сме оплетени в страхове и различни неща, за които съжаляваме, че всяка надежда ни се вижда като глупав авантюризъм. Обаче доказателството за съществуването на надеждата не просто е възможно. То е един от често пренебрегваните закони на Вселената."

"Времето, което прекарвате на тази земя, е дар, който трябва да се използва мъдро. Не пилейте излишно думите или мислите си. Помнете, че дори най-простичките действия оставят неизмерима следа в света... И тя съществува вечно."

„Човек може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато трябва да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти липсва, е идея. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на гледна точка.“

"Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия. Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб."

"Защо всички си мислят, че когато кажат "Бог поставя всекиго там, където Той пожелае", то Бог ще постави точно тях на върха на планината или в някоя голяма къща, или пък на първия ред?... Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването на този връх. Та мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си..."

"Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш, и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш... Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек."

„На един кей са кацнали 5 чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея? Ами... четири. Не отвърна Джоунс. На кея са си останали 5 чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две различни неща... Независимо от широко разпространеното противоположно мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин няма разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин и човек, на който това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия. Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. "Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох.", "Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но...".“

"В края на краищата всеки един от нас се намира или в криза, или излиза от криза, или се е отправил към поредната криза в живота си. Криза ли? Ами това е част от съществуването ни на тази земя."

„Когато са отчаяни, хората най-силно се нуждаят от нова гледна точка. Защото тя носи покой. Покоят води до яснота на мисълта. Ясната мисъл ражда нови идеи. А от идеите разцъфва... отговорът. Нека съзнанието и сърцето ви винаги остават чисти. Гледната точка може да бъде изгубена толкова лесно, колкото да бъде намерена...“

„Най-хубавото предстои!“

През 2014 г. излезе и втората част на книгата - "Проницателят се завръща"

22-11-1963 - Стивън Кинг

angel4e_777 — Sun, 16 Jul 2017 19:39:33 GMT

Някои определят романа като един от най-добрите на Стивън Кинг през последните няколко години. И с право!

“22 ноември 1963 г.” е прекрасна творба, която доказва, че Кралят може да пише невероятно, не само в хорър жанра.

Хората, които не обичат жанра на ужаса, съвсем спокойно могат да посегнат към тази творба и да се срещнат със стила на Краля. Защото тази книга е различна!

Този път майстора на ужаса е заложил на една доста интересна тема, която е център на внимание вече толкова години и задава така съществения въпрос „Какво би се случило, ако президентът Кенеди беше жив?“ Дори отговаря на него, но дали отговора ще ви хареса?

Той е направил доста проучвания по темата, за да сътвори една такава прекрасна и драматична творба, която да държи читателя под напрежение до края и която е вдъхновена от едни ужасни, но реални събития, случили се преди 54 години.

В послеписа на книгата Стивън Кинг казва, че идеята за романа му е хрумнала още през 1972 г., но осъзнавайки колко много време ще му отнеме само да проучи въпроса, се е отказал. Чак през 2009 г. се е захванал с него и е отделил много време за проучвания – не само около историята с убийството на Кенеди, но и за живота в началото на втората половина на 20 век.

За да се подготви за романа, Кинг е прочел купища книги, свързани с убийството, стотици конспиративни теории, интервюта с очевидци и е изгледал много документални филми. В книгата се е стремил към почти пълна достоверност (макар че признава, че е променил някои факти „за доброто на историята“), така че „22 ноември 1963” може да се приеме като един исторически роман в който е вложен и фантастичния елемент на връщане в миналото.

Историята на романа проследява гимназиалния учител по история Джейк Епинг (по-късно Джордж Амбърсън), който пътува назад във времето, за да предотврати убийството на Кенеди.

Тъй като няма как да използва собственото си име, защото в годината, в която се връща, главният герой е още малко момче, той избира името Джордж Амбърсън.

Задачата му изглежда лесна, но е изправена пред предизвикателствата на времето, връщайки се 50 години назад, без компютри, без мобилни телефони, без днешните заплахи по улиците и без съвременната мрежа за сигурност, във време на морални норми, вечерни забави, много пушачи и свободен пазар на оръжия… и мисия да спаси едно семейство от пиян и луд с чук, едно момиче от заблуден куршум и самия президент Кенеди от мерника на Лий Харви Осуалд.

Всичко това обаче е застрашено от евентуалния убиец Осуалд, от една истинска и забележителна любов и от самото минало, което не иска да бъде променяно…

А сигурно ли е, че Лий Харви Осуалд е истинския убиец или някоя от десетките конспиративни теории е вярна?

Кинг връща героя си 5 години назад преди съдбовния ден, за да го подготви много добре.

Отново не изневерява на навика си да преплита други истории и герои от неговите книги, така че и тук не е пропуснал да спомене градчето Дери, година след като зловещото същество от „То” е спряло да убива. Главният герой е отишъл там, за да предотврати едно жестоко убийство и да промени съдбата на един мъж. Докато е в града, той многократно усеща някакво зло, което сякаш се таи под Дери, а навсякъде около него хората разказват за побъркания убиец, който се преоблича като клоун.

Животът на главния герой в миналото е изумителен, интересен, наситен с приключения, вдъхновен и жив във всяко едно отношение, а неговото систематично проследяване на Осуалд си заслужава!

Той засяга и едни морални норми, с които един обикновен учител със скучно ежедневие, който се е нагърбил с чужда мисия, трябва да престъпи, превръщайки се в убиец или спасител.

А книгата вече е превърната и в сериал, през 2016 г. Разбира се, едното не може да се сравнява с другото!

Изпълнителен продуцент на сериала е Джей Джей Ейбрамс, а в главната роля е Джеймс Франко.

Според мен, времето и парите за книгата си заслужават безрезервно и няма да съжалявате, ако я допълните към колекцията си!