My Books

СЛЕД ПОЛУНОЩ

Цигара последна гори в пепелника

и сянка играе нейде отсреща.

А някой бе казал, че е закрилника,

на душата - необуздана, гореща!

Димът се извива 

във облаци сиви, 

душата се свива, 

очите красиви, 

въздишка се чува, 

едва доловимо, 

умът се бунтува 

за нещо значимо. 

И ето във тъмното, стъпки отекват,

приближава се някой, ръката подава

за миг изведнъж, въздишките секват,

дали този „някой” не се заблуждава?

Сълзите бликват, 

очите изгарят, 

спомени изникват, 

стените събарят. 

Ръце се преплитат, 

устни се впиват, 

душите излитат, 

тъгата изтриват. 

Когато денят е вече настъпил,

няма и помен от предната нощ.

Не е важно кой и как е постъпил,

значение няма, след полунощ.

Автор: Елица Димитрова