My Books

"Дракула" – най-прочутата вампирска история в света и уникален хорър шедьовър, досега непознат на българския читател в оригиналния си вид.

"Дракула" може да бъде наречен първият модерен роман на ужасите, който хвърля дълга сянка върху цялостното развитие на жанра не само в литературата, но и в киното. Стряскащият контраст между свърхестествената фабула, разгърната от автора с впечатляващ размах, и безмилостно реалистичния му език превръщат романа в едно смущаващо, дори шокиращо преживяване за първите му читатели, свикнали подобни теми да бъдат разглеждани през призмата на викторианския романс или архаическия епос. Всяко произведение на изкуството трябва да бъде анализирано в подходящия исторически контекст. Днешният читател, заситен (и може би разглезен) от твърде много книги и филми на подобна тематика, трудно би могъл да оцени колко революционен роман е бил "Дракула", тъй като всеки следващ автор, творил в жанра, е загребвал с пълни шепи от богатия извор на идеи и инвенции, завещан от Стокър. Но за да разберем каква дълбока диря е оставила тази творба в популярната култура, трябва да се поставим на мястото на първите ѝ читатели и да си представим, че никога преди не сме чували името Дракула.

Трансилванският граф отдавна е завоювал своето почетно място в пантеона на великите литературни злодеи. Неговата популярност може да бъде сравнена с тази на други знаменити персонажи като "Хамлет", "Дон Кихот", "Квазимодо", "Шерлок Холмс". Споменаването на всяко от тези имена веднага извиква в съзнанието един неповторим, напълно завършен образ, който сякаш оживява пред очите ни. Едва ли има по-съвършено олицетворение на злото в литературата от граф Дракула – това безсмъртно чудовище с бледа кожа, остри зъби и светещи червени очи, което се спотайва в кошмарите ни от повече от век.

В своя забележителен епистоларен роман Стокър отприщва мрачното си въображение и забърква една уникална смес от викторианска готика, балканска мистика и въздействащ хорър. Заплетеният сюжет, издържан в най-добрите традиции на английската мистерия, е наситен с отнемащи дъха конфронтации и гонитби. Авторът изпъстря повествованието с много действие, но това не означава, че прозата му е лишена от смисъл. Ако надникнем под повърхността, ще видим, че романът може да бъде интерпретиран като предупреждение за тълпите от чужденци, прииждащи в Лондон, носещи своите странни обичаи и традиции. Чужденци, които непорочните английски дами намират за неустоимо привлекателни, може би именно поради тяхната екзотичност. Нищо чудно, че Стокър представя вампиризма като зараза, която се предава от човек на човек. От тази гледна точка позицията му изглежда крайно консервативна, дори ксенофобска, но според една друга трактовка книгата осъжда неравностойното положение на жените във викторианското общество – едно либерално, модерно виждане, изразено чрез образа на Мина Харкър. Други смятат, че романът е носталгичен поглед назад към колониалното минало на империята, а трети виждат в него християнска алегория. Може би най-интригуващата теория е тази, според която творбата на Стокър изследва сексуалността и сексуалните порядки във викторианска Англия, по един завоалиран начин, разбира се. Не може да бъде отречено, че много от сцените на вампиризъм, описани от автора, носят голям еротичен заряд.."