My Books

Мелани е много специално момиченце.  Всяка сутрин Мелани чака да бъде изведена от своята килия за началото на учебните часове. Когато дойдат за нея, сержант Паркс я държи на прицел с оръжието си, докато двама от хората му я привързват към инвалидната количка. Тя смята, че те не я харесват. Шегува се, че няма да ги ухапе, но те не се смеят. Мелани обича училището. Тя обича да учи граматика, математика, за света извън класната стая и за килиите на останалите деца. Казва на любимата си учителка всички неща, които ще направи, когато порасне голяма. Мелани не разбира защо това натъжава толкова много мис Жустиню. 

Нейното малко късче от света е на път да се срине, стените около нея ще рухнат и Мелани ще трябва да се изправи пред една истина, която старателно е крита от нея и от другите деца в класа, но тя все още не го знае.

Ще получи отговори на въпроси, които не е смяла да си задава. Например, защо Сержантът и неговите хора всяка сутрин извеждат децата от килиите им овързани в инвалидни колички и под прицел? Защо децата в книгите, които мис Жустину и другите учители им четат ядат торти и кифлички, а Мелани и класът се хранят веднъж седмично с „живи гадинки”?

Къде са родителите им? Защо, когато Сержантът изведе някого от клас за среща с д-р Калдуел, те не се завръщат? Никога?